{когато...}

Когато успея да мога да имам малката дървена къщурка на Дядо и Баба, земята поела сълзите, потта, смехът и раждала прехраната.Там където съм израстнала, на черната пръст под сянката и закрилата на ореха, с апрпаджика на чергата, с кутела с най-вкусната храна, въздухът, цветята, буболечките, водата.Там където се връщам и до днес.Това място е свято!

Когато мога ще я запазя и пак ще има черга, пак ще има ягоди, пак ще има бустан, котки, кучета и смях.Орехът ме посреща всяка година.Там е и ме чака.

Когато е моя, наша, споделена и има живот.

Искам да мога да видя лехите съживени, сливите усмихнати в разцвет и после натежали с плод, старата мушмола жива, дебела мара, круша, дюла и толкова още живот.Искам да споделя, да мога да я видя как бръмчи, да взема старата мотика на Баба и да прекопая , да поливам, да мъкна вода , да съм мръсна , потна, изморена.Щастлива.

Когато успея, ще бъда себе си.

Помня всеки ъгъл на малката дървена къща, масата в ъгъла с жълтата мушама, белите перденца, голямото легло, закачалката и шапката на Дядо.Верандата , цветята, варела с вода, пътечката.Тя е още там.С гордата табела носеща името на Дядо.Дори пердетата са там, здрави.

Когато душата ти е в родната земя.

Когато и аз ще бъда там.

Когато....

❤️

{моменти}

Има едни такива моменти, които са толкова заредени с розАво, приятно гъделичкащо, цветно, достатъчно и щастливоносещо.

Идват точно, когато ти се иска да се откажеш, да се заровиш в пясъка, да спреш, да крещиш, да не си ти.

И са навсякъде.

Благодаря за такива моменти.Имам нужда!

Списък със ...

Скоро попаднах на интересна дискусия за човешките странности, които не винаги са такива според сходността с другите.Споделих някои от моите бидейки убедена, че единични случаи ръсят оцет на пържени картофи, ама нейсе!😁

В този ред на мисли сме голяма група чудаци и измежду нашите си страностите се превръщат в навици и нормалност.Какво им е на п.к., риба, боб & супи, варени яйца заляти с  оцет?!

Извън този кръг на себеподобни обаче те чакат странни хора със списъци със странности (как така толкова "с"-та се насъбраха🤷‍♀️), които път те имат за странен тип.

Някои от моите са така чудновати, че чак самата аз им се изненадвам ...понякога (рядко)🙈

Тъй като блогът си остава формат "мило дневниче" е редно да си го напиша този списък със странности.

Класацията води непоносимостта да ми бъркат в чинията🤨Sharing is caring, съгласна, но всеки да си знае паницата!

Следва битов тип странност свързан с прането този път : да не видя дрехи простряни на опаки...изтръпвам!Дънки със закопчани копчета в пералнята, вдигам пръст.Чорапи без да са на чифт ...не бива така!

Цветовата понисимост съм я "подстригала" с два цвята.Обичам шарено, пъстро, мешавица от цветове, но бяло и червено ...стигам до мартеница и пердета (бяло) и приключвам.Нямам бели и червени дрехи , нито бельо, нито чаршафи, нищо!

Скорошна чудатост (придобита) е да козирувам на птици по веднъж за поздрав , ако е една .Става дума за сойка.Моя приятелка на село все се размахваше.Имало такова поверие, че и песен ...странна му работа, ама ей на козирувам си, а то на острова сойки да искаш🤭

Поредна битова...ям с определена вилица и нож и пия в точно определени чаши.Не съм имала такава чак привързаност като по-малка...ама ей на.Ресторантските обаче, хич не ги подбирам😂

Останалите привички са някак типични за мен самата и са по-скоро характер, настроение и бля-бля.Трябва да има бла-бля🙃

Туй то със странностите.