[370]Keep dreamin'

Мечтател на свободна практика!!!Луда (може би приятно), шарена, мрънкаща! Харесвам това: "Трябва да си имаш мечта.Ако си нямаш мечта как ще се сбъдне?" Аз.

Научих се да мечтая.Бях малка. Боса  и с обелени колене.

Имах оранжев слон, парцалена кукла и много мечти.Нито една не приличаше на другата.Обичах мечтите си.Обичам ги и сега.Пазя ги.

Но тогава мечтаех наистина.Като всяко малко момиченце.Но не бях принцеса.Мразех поли, панделки и чоропогащи.Ужас.

Имах златисто-бяла коса, 12 шева , много безсънни нощи и огромен чувал с мечти.

Знаех какво искам.Още като малка.И знаех , че искането не е представата ми за мечта.И до сега пазя мечтите си далеч от целите.Водя ги на разходка в различни часове.Обличам ги с мисли в червено и черно.Обеснявам им колко са различни.

Разбира се , че съм луда.И да, мога,  мечтая и ще!

Ти за какво мечтаеш?!

Да теб питам.Точно теб.Ти, който всяка сутрин пиеш ръждясало кафе с мокра цигара.Ти който закусваш с целите си.Ти , който си душевен ( а и не само) далтонист.Ти, сивият, скучен ( но не и кардинал) – по-скоро повехнал нарцис с чесново его.И пак ти , който живееш като търкаляща се тоалетна хартия.

Не знаеш.

Да.

Но аз знам.

Не няма да ти покажа как.Намери си розов балон , погледни към небето, виж себе си поне в две измерения.Научи се да си говориш сам.Тогава, може би, ще разбереш и усетиш насладата от това да умееш да мечтаеш.

Искаш да мечтаеш или искаш да можеш да мечтаеш...дали има разлика?!

Пожелавам на всеки поне една сбъдната мечта.Останалите прегърнете и оцветявайте.Понякога и незавършеният пейзаж е съвършен.

Лека нощ!

Времена

Днес  хората са различни.

Вчера бяха онези , които винаги си търсил като сродни, а днес вече ги няма.

Постоянството като че ли се изтърка.Замина си . Като дъвката ‘Идеал’.Марката не е модерна, а и защо му е на някого да бъде постоянен в свят изпълнен с простовати дъвки. 

Днес хората са като хотел.

Вчера бяха онази гостоприемна гостилница , която си търсил в гората.В спокойствието на шкембе чорбата , задушевните разговори насолени с пот от хорце и тук- там някоя културна шапка.Постоянно ти се е искало да бъдеш там , да си почиваш и да се чувстваш като у дома- дори и сред пукащата емоция на утрешния ден , която пропива бъдещият ти артрит. 

Днес хората са като магистрала.

Вчера бяха онази пътечка, единствената която те води до постоянството на навика.Трънлива, с жълти малини , камъни и магерешки тръни.Но толкова позната.Винаги си знаел , че е там и те чака да се спънеш в неравния й характер.А когато минеш по нея си остава зад теб.Няма да ти се прииска да минеш отново, защото е дошло днес.А тя е стара, крива и постоянна.За какво ти е?!

Днес хората са като дървен материал.

Вчера бяха филизи, млади , зелени и жадни за парченце дъга.Усмихваха ти се през новите си тичинки и ти сочеха хоризонта на мечтите си.Галеха дори мисълта ти и ти даряваха свежия полъх на новото начало.Но някак бързо остаряха, днес.Повяхнаха, поизсъхнаха...замряха.Оставиха се да бъдат насечени за нечия камина.Да, ще бъдат топли, горещи дори , тлеещи- но дърва.

Днес хората са хора.

Вчера бяха хора с хората, днес са само хора.2 човека.Или повече.Плът, аорти, няколко ишиаса и една изтърбушена душа.

Утре.

{picture by 365q.ca}

Не зная!

За една цигара време...

Здравей ,

Аз съм Пол и съм от Испания, на 29 години съм.Имам два брака, разведен съм и дъщеря ми е разкошна.Живея при майка си и събирам пари за самостоятелна квартира.Работя по 24 часа и пия Редбул , за да оцелея.Но после сам ще се наслаждавам на мръсните си чорапи и няма да си мия чиниите с дни.Не мога да виждам дъщеря ми.Скоро съм на дело.Жена ми , бившата де ( да , първата) е ужасна.Родителите й мислели , че сватбата е равна на паспорт.[ нещо на испански].

А , аз съм от Северна Испания и не е толкова топло.Но знаеш ли , там е скъпо, хората ипотекират къщите си и изведнъж остават без тях.Баба ми е там. [ мълчание]

Пуша разбира се.Да, тук съм от 10 години – но какво от това, като не мога да виждам дъщеря си.

Да, имам още едно дете.От другата бивша.Преди малко бях там и им се радвах.Разбираме се добре, но аз искам да съм си сам.Точно сам.

Объркахме пътя.

Аз се усмихвам.”Още преди пет мили ти го споменах”

***

Здравей ,

Аз съм Линда.Имам диабет от около 11 години.Не е вроден.Но съм на инсулин.Имам три деца, семеен заем , а съпругът ми има добра работа.Малката ми дъщеря също има диабет.

Не, не ми пречи.Пуша си. И работя, дори през нощта.

О, здравей Пол радвам се да те видя.

Аха, докарал те е.Значи се познавате.

Клатя глава в не-посоката.

Чувам гореописаното за втори път.

***

Здравей ,

Аз съм Хелън.Да хубав е , но няма значение, защото ме заряза.Преди две седмици.Писа ми смс.Нещастник.

Чистачка съм.Печеля добри пари.

Пуша.Дори си свивам.Имам и сестра.Омъжи си , мамицата й.

Примлясва български сандвич и се оригва.

Усмихвам се .

Здравейте, Аз съм Лили [ точка]

Това са трима души , които виждам за първи път.Те са искрени.Казват си всичко , още след здравей.Останах изненадана.Всеки се изповяда пред мен , и не само, все едно ей така...ние така си комуникираме.Всичко се случва за една цигара време...

Чудех се дали искам да знам.Но след като съм запомнила.Реторика.

Такива са хората тук.Спокойни и прозрачни.Нямат тайни.Не знам за мечтите.Не съм чувала някой да си мечтае...поне не на английски.Странно и бездушно.

Не им завиждам!

*Историите са истински , но умишлено съм сменила имената.