Тази година реших да направя малко по-нестандартни подаръци и част от тях реших да са лотарийни билети. Запътих се да ги купя към края на обедната си почивка днес. Помолих възрастният човек, който ги продаваше на мъничката сгъваема масичка на площада, да избере билетите вместо мен. Той се усмихна широко и започна да избира внимателно. Подаде ми първия:
- Това е почиваката в Египет. Но има едно условие - не е за семейни.
Премислих бързо наум и вече знаех за кого ще отиде този билет.
Подаде ми втория:
- Това са 50 000 лева!
- О, чудесно! - казах аз, мислейки си за дома, който искаме да построим.
Подаде ми третия:
- А това е лек автомобил.
Отново се усмихнах, мислейки, колко много хора мечтаят за такъв.
Дойде ред и на четвъртия билет. Избира го дълго, помисли и каза:
- А този - този не печели.
Усмихнах се до уши и благодарих, пожелахме си весели празници и си тръгнах. Мисля да си оставя непечелившия билет. В крайна сметка получих всичко, което исках от тези билети - много споделени усмивки и малка случка, която да запомним.
