В къщи е голяма лудница - изнасяхме до скоро свекървата! Много се радвам, че вече сме си сами, въпреки че работата ми се увеличи. А за капак на цялата патаклама всичките ми крафтърски неща са в едни кашони и в момента просто няма къде да работя. До скоро нямахме дори компютър, защото заради местенето трябваше да разместим и кабелите на нета.
Цял месец аз не пипвам картички да правя, дори не поглеждам към кътчето си, защото знам, че там е такъв хаос, че просто няма смисъл да се потапям в него. Да, ама месецът си мина и си замина и ето, че пак дойдоха предизвикателства и трябваше да направя нещо, просто нямаше как.
Хванах се аз да ровя, то имах чувството, че по-зле става! Нищо не намирам, за нищо не ми иде идея и просто се отчаях. Това беше точно седмицата, в която Рали беше отпуска и си седя самичка в магазина и се чудя какво да правя и вече съм на една крачка от това да се извиня, че не съм имала възможност да направя вдъхновяваща картичка. И както си седя аз в моята си безизходица влиза една приятелка. Бях й обещала един ден да й покажа как се правят моите чекмедженца. Аз естествено веднага й показах как става, тя прилежно си записа мерките и всичко и беше толкова щастлива. За благодарност ми донесе печатите, които си беше взела началото на седмицата - от новата серия на My Mind's Eye. И като ми дойде вдъхновението - хванах и почнах да печатам!
и ето какво се получи...